Устройство на денталните импланти

Двучастовите представляват имплант, който се въвежда в костта, и отделна надстройка, която се фиксира с винт върху импланта. Върху надстройката се монтира изкуствен зъб или тя служи за опора на мост/протеза. Виж Фиг.2

Връзката на импланта с надстройката е много важен елемент от цялостното решение. Тази връзка трябва да осигурява неподвижност на двата елемента един спрямо друг за надеждно предаване на дъвкателното усилие от изкуствения зъб през импланта към костта на челюстта.

Различните производители предлагат различни платформи за връзка на имплант с надстройка – вътрешен хексагон, външен хексагон, вътрешен октагон, трипод, вътрешен конус и др. Виж. Фиг. 4 и 5

Днес все повече лекари използват импланти с вътрешна конична връзка с надстройката, защото в сравнение с останалите платформи това решение осигурява най-добра механична стабилност, най-малко колонизиране с бактерии в дълбочина и позволява използване на подходи за имплантиране, които намаляват вероятността за стопяване (мед. резорбция) на костта около импланта. Alpha-Bio Tec повече от 35 г. използва връзка с вътрешен хексагон, а от 2014 въвежда и конична връзка, като днес предлага импланти и с двата вида връзка.

Едночастовите импланти (виж Фиг. 6) се наричат така, защото имплантът, който влиза в костта, и надстойката, върху която се фиксира изкуствения зъб, са обединени е едно общо тяло. Едночастовите импланти обикновено са тънки (максимум 3 мм диаметър) и са проектирани, за да се посрещне нуждата от решение, когато има ограничено пространство за имплантиране – много малко място до корените на съседните зъба, много тънък гребен на челюстната кост и др. Голямото предимство на малкия диаметър обаче върви ръка за ръка с голям недостатък – върху едночастов имплант има ограничен набор от възможности за фиксиране на изкуствен зъб и то само с помощта на цимент.