Видове лечение с дентални импланти

Загуба на зъб в следствие на заболяване или травма е обичаен проблем. Днес има две възможности за лечение на този проблем – с един имплант на мястото на загубения зъб или с поставяне на мост, който използва за опора съседните зъби на изгубения.

Използването на имплант предотвратява изпиляването на двата съседни (живи) зъба, които да служат за опора на мост. Изпиляването премахва най-твърдия повърхностен слой и прави зъбите много по-податливи на кариеси (въпреки че са покрити с короните на моста).

Много дентални лекари предпочитат да умъртвят носещите зъби преди поставяне на мост и да запълнят каналите в корените им, за да намалят риска от възпаления, които може да доведат до необходимост от срязване на моста, за да се осигури достъп при нужда от повторно лечение при нов проблем.

При мост усилието за отхапване или дъвкане от три зъба се поема от двата опорни, което ги износва по-бързо. Колкото повече зъби липсват, толкова по-голямо е натоварването върху двата опорни зъба. Затова има ограничения колко на брой висящи тела може да има между два опорни зъба.

Комбинацията от изпиляване, по-голямо натоварване и умъртвяване значително скъсява живота на опорните естествени зъби в устата и в някакъв момент, който трудно може да се предвиди, със загубата на някой от тях ще се отвори по-голямо обеззъбено пространство, което ще изисква по-сложно и скъпо възстановяване на дъвкателната функция и естетиката.

Лечението с имплант представлява най-близката алтернатива на естествен зъб – корен, върху който има корона на зъб. При това решение няма въздействие върху съседните естествени зъби и не се скъсява техния живот.

Цената на лечение с имплант + изкуствен зъб не е много по-висока от тази на мост с три зъба (два опорни и висящо тяло между тях), особено ако опорните зъби се умъртвяват и каналите им се запълват.

Ако липсват няколко зъба, по преценка на лекаря и според възможностите на пациента, е възможно да се поставят няколко импланта, върху които да се фиксират изкуствени зъби, обединени в блок, или да се поставят само два импланта, които да се използват за опори на мост.

Съвременната имплантология е натрупала голямо количество данни за поведението на двете решения във времето. Попитайте Вашия зъболекар за ползите и рисковете в двата случая преди да изберете.

Когато са загубени всички зъби или има единични силно компрометирани естествени зъби, които трябва да се отстранят, лечението представлява конструкция, която имитира зъбите на цяла челюст. Обикновено в тези случаи конструкцията представлява основа от армирана с метал специална пластмаса, която имитира меките тъкани на венеца, върху която са наредени изкуствени зъби (виж Фиг. 28).

Особено в случаите, когато зъбите са загубени отдавна и има вертикална загуба на кост, с помощта на пластмасовата основа, която имитира венец, се компенсира височината на захапката и се възстановява формата на лицето (избягва се т.нар. старческо хлътване навътре).

За опора на протеза за цяла челюст обичайно се използват мин. 4, оптимално 6 или повече импланта по преценка на лекаря и според възможностите на пациента.

Има два варианта за захващане на цяла протеза върху имплантите – подвижно и неподвижно.

При подвижното протезиране върху имплантите се поставят надстройки със сферични глави, а в протезата се фиксират специални метални цилиндри със силиконови вложки (ретенционни кепета), в отворите на които влизат сферичните глави на надстройките. Тази сглобка се нарича подвижна, защото само с усилие на ръка може да се извади протезата и после да се „щракне“ обратно само с притискане.

При неподвижното протезиране протезата се фиксира към специални надстройки върху имплантите или с цимент, или с винтове. За повече информация виж „Закрепване на изкуствени зъби върху импланти“

Има различни показания за използване на подвижно или неподвижно протезиране на цяла челюст – попитайте Вашия лекуващ лекар за повече информация.