Skip to content 
Най-общо поставянето на един имплант представлява лека хирургична интервенция за оформяне на цилиндричен отвор в костта на челюстта, в който се навива или заклинва имплант, в зависимост от протокола на работа на производителя. Имплантът може да се въведе под нивото на костта, на нивото на костта или част от него да остане над костта. Позицията на импланта се избира от лекуващия лекар и зависи от спецификите на клиничния случай.
Огромната част от съвременните импланти се навиват, защото това представлява по-лесен начина за въвеждане, а резбата значително увеличава контактната площ с околната кост за постигане на стабилност и преди, и след процеса на срастване с костта. В случай, че околната кост не е плътна, може да се използва имплант с дълбоки витките на резбата, които компресират контролирано тъканите, за да увеличат стабилността на импланта и подобряват прогнозата за успешно лечение.
Не всички пациенти и клинични ситуации са подходящи за поставяне на имплант! Преценката се осъществява от лекар на база: очаквания на пациента, здравния статус на пациента, орален преглед, резултатите от рентгенова образна диагностика и други фактори, които биха имали отношение към успеха на лечението.
Остеоинтеграция се нарича процесът на срастване на импланта с околната кост за достигане на нужната стабилност, за да е възможно да се постави изкуствен зъб и да се дъвче пълноценно върху него. При този процес клетките на новообразуващата се кост проникват в микрограпавините в повърхността на импланта и се захващат за изкуствения материал. След прорастване и втвърдяване (регенерация на тъканите на мястото на травмата) около импланта се образува плътна кост, която осигурява нужната стабилност, за понасяне на дъвкателното усилие.
Има научни публикации, които представят методи за скъсяване на срока за остеоинтеграция до 30 дни, но те все още не са разработени за използване в обичайната практика за лечение с дентални импланти.
Имплант може да се постави както веднага на мястото на изваден зъб, така и на място на отдавна изгубен зъб. Ако имплантът се поставя веднага след екстракция на зъб, това се нарича имедиантно (незабавно) поставяне. В другия случай поставянето е отложено.
Счита се, че ако има възможност, по-добре е имплант да се постави имедиантно, защото това не изисква повторна хирургична интервенция за отваряне на венеца за поставяне на имплант, запазва обема на костта на мястото на извадения корен на зъб, а мобилизираните оздравителни процеси на мястото на екстракцията спомагат за по-бързото и качествено срастване на импланта с околната кост.
Фиг.22 - Имплант с хидрофилна повърхност
При отложеното поставяне на имплант, той може да се постави през малък отвор във венеца (мед. трансгингивално) или с хирургическа операция, при която венецът се отваря, за да има визуален достъп до костта, в която ще се оформи леглото на импланта. Повечето лекари-имплантолози предпочитат отваряне на венеца, за да могат да огледат костта за дефекти и особености, които могат да окажат влияние на лечението. След поставяне на импланта отворът в него, в който по-късно ще се постави надстройка, се предпазва от проникване на тъкани с поставяне на т.нар. покривен винт. Операционната рана се затваря с няколко шева, които да гарантират, че тъканите на венеца ще се съберат и оздравеят максимално бързо, както и да се предотврати инфекция в дълбочина заради непрекъснато навлизане на бактерии от слюнката.
