Skip to content 
След изваждане на зъб, ако не се постави имплант на негово място, организмът намалява обема кост на мястото на екстракция, защото вече няма нужда да изхранва тъкани, които нямат функция, тъй като не е необходимо поемане на дъвкателно усилие. За илюстрация – приблизително 50% от ширината на алвеоларната кост се губи в рамките на 12 месеца след екстракцията, като 30% (промяна от около 3,8 мм) – в рамките на първите 12 седмици.
Ако е минало много време след екстракцията, обемът кост намалява толкова, че не позволява поставяне на имплант и трябва да се извърши т.нар. аугментация – поставяне на костозаместващ материал под формата на гранули или на малък блок, за да служи за скелет, около който да регенерира естествена кост в нужния обем.
Фиг. 35 - Загуба на кост след загуба на зъб
Изграждане на нова кост
Когато липсва обем кост, нужен за поставяне на имплант, по преценка на лекаря може да се извърши костозаместване (мед. аугментация), което има за цел да възстанови хоризонтален, вертикален или комплексен липсващ обем, нужен за дългосрочна устойчивост на импланта.
Процесът се нарича „костозаместване“, защото представлява поставяне на костозаместващо вещество, което служи за скелет и стимулира организма да изгради нова кост, която с времето замества привнесения материал с автогенна кост (мед. ремоделиране на собствената кост на пациента). Процесът на ремоделиране до състояние, което може да носи имплант или дъвкателно усилие, продължава средно 6-9 месеца, но на практика зависи от много фактори и лекуващият лекар прави преценка кога е възможно поставяне на имплант или поставяне на изкуствени зъби, ако костозаместващият материал е поставен заедно с импланта.
Костозаместващия материал най-често е под формата на гранули с различна големина, но може да е и под формата на блокче, което да запълни по-голям костен дефект след съответно оформяне (виж Фиг. 36).
Костозаместващият материал може да бъде с различен произход:
Фиг. 36 - Гранули и костен блок
Изборът на костозаместващ материал и в каква форма ще се използва (гранули с различна големина или блок) зависи от преценката на лекаря за конкретния клиничен случай.
В някои случаи по религиозни или други причини (например веган убеждения на пациентите) значително се ограничава възможността за използване на костозаместващи материали. Ако имате такива изисквания, уведомете предварително Вашия лекуващ лекар.
Фиг. 37 - Костозаместване
Аугментацията представлява хирургична интервенция, при която се прави разрез във венеца и костозаместващият материал се поставя на нужното място, като след това се покрива с колагенова мембрана. Тъканите на мястото на разреза се събират и фиксират с няколко шева. Колагеновата мембрана се поставя, за да изолира костозаместващия материал от венеца, тъй като меките тъкани регенерират по-бързо от твърдите и, ако няма бариера, на мястото, където трябва да се образува кост, ще се формират меки тъкани.
Повдигане под на синус
Фиг. 39 - Максиларен синус
В черепа от двете страни на носа симетрично са разположени две кухини, наречени максиларни синуси (виж Фиг. 39). Подът на тези кухини е разположен сравнително близо до върховете на корените на зъбите в горната челюст.
След изваждане на зъб в горна челюст с времето подът на синуса може да „пропадне“ в посока устната кухина, в следствие на което да останат само няколко мм дебелина на костта. За да се постави успешно имплант на такова място, трябва да се извърши т.нар. повдигане на пода на синуса т.е. стимулирано удебеляване на костта.
Фиг. 40 - Повдигане на пода на синуса
Повдигането на пода на синуса може да стане по два метода – закрит (мед. крестален) и открит (мед. латерален).
Закритият метод се използва, когато е нужно сравнително малко удебеляване на пода на синуса. При него се пробива отвор, който е успореден на корените на зъбите, и през този отвор първо внимателно се отлепя мембраната, която отделя кухината на синуса от околната кост, а след това в образуваното пространство се вкарва костозаместващ материал. В зависимост от ситуацията, имплант може да се постави или веднага след поставяне на костозаместващия материал или след няколко месеца т.е. след образуване на витална кост.
Фиг. 41 - Закрит синус лифт
Фиг. 42 - Открит синус лифт
При открития метод от страната на бузата в костта на челюстта се изрязва „прозорец“ за достъп до синуса. През този отвор първо внимателно се отлепя мембраната, която отделя кухината на синуса от околната кост, а след това в образуваното пространство се вкарва костозаместващ материал.
Лекуващият лекар преценява кой от двата метода ще използва в зависимост от клиничния случай.
