Skip to content 
Първите опити за изграждане на изкуствени зъби с импланти са правени още в древността. Нашите прадеди са експериментирали с различни материали – дървесина, камък, метали, скъпоценни камъни, зъби от животни, черупки от миди и много други. Заради примитивните инструменти (обикновено имплантите са били забивани в костта с чук), твърда храна и липсата на орална хигиена, повечето опити са били неуспешни.
Има обаче и свидетелства за успешни имплантирания – останки, от които се вижда, че около имплантите има плътно прораснала кост т.е. свидетелство за успешно оздравяване.
Фиг.9 - история на денталните импанти
На Фиг. 9 е показан фрагмент от долна челюст, открит от д-р Уилсън Попеноу по време на изследвания на цивилизацията на маите в Плая де лос Муертос на брега на река Рио Улуа в Хондурас. Имплантите представляват клиновидни елементи, направени от мидени черупки, и състоянието на костта около тях дава основание да се смята, че манипулацията е била успешна. Предполага се, че пациентът е живял между VII и VIII в. сл. н. е. Артефактът се съхранява в Музея по археология и етнология „Пийбоди“ към Харвардския университет във Великобритания.
Фиг. 10 - Ръководство на д-р Магиоло
Днес все повече лекари използват импланти с вътрешна конична връзка с надстройката, защото в сравнение с останалите платформи това решение осигурява най-добра механична стабилност, най-малко колонизиране с бактерии в дълбочина и позволява използване на подходи за имплантиране, които намаляват вероятността за стопяване (мед. резорбция) на костта около импланта. Alpha-Bio Tec повече от 35 г. използва връзка с вътрешен хексагон, а от 2014 въвежда и конична връзка, като днес предлага импланти и с двата вида връзка.
Фиг. 11 - Рисунка и екземпляр от имплант на д-р Магиоло
Съвременните дентални импланти започват своята история в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век, когато шведският лекар Пер-Ингвар Бранемарк (виж Фиг. 15) дефинира процеса остеоинтеграция, а именно биологично срастване на повърхността на чуждо тяло с околната кост. През 1982 г. той представя в Торонто резултатите от своя петнадесетгодишен труд за проучване на остеоинтеграциятa, който придобива широка популярност и дава тласък за развитие на денталната имплантология, каквато я познаваме днес.
Първият титанов имплант е поставен от проф. Бранемарк през 1965 г. Титанът е избран заради няколко изключително важни качества – биологична съвместимост (не предизвиква реакция на отхвърляне у организма), устойчивост на корозия във влажна среда, лек (ниско тегло) и висока механична устойчивост. За повече информация отностно титана и другите материали за производство на дентални импланти виж материали, от които се произвеждат импланти.
