Процесът по поставяне на изкуствен зъб се нарича натоварване на импланта. Поставянето на изкуствен зъб може да стане веднага след въвеждане на импланта в костта (т.нар. имедиантно натоварване) или отложено – 4-5 месеца след поставяне на импланта, когато срастването с костта е толкова напреднало, че може да носи дъвкателно натоварване без да предизвика подвижност и отпадане на импланта.

Имедиантното натоварване е възможно в ограничен кръг клинични случаи и се прави след преценка на лекаря, а не по желание на пациента. В тези случаи върху импланта се поставя временен зъб или конструкция с временни зъби, произведени от специален полимер за медицински цели. В зависимост от използвания материал, временното решение може да остане в устата няколко месеца, като изпълнява няколко важни задачи:

  • осигурява базова естетика (усмивка без липсващи зъби), която е важна особено за пациентите с активен социален живот;

  • оформя меките тъкани над импланта по подходящ начин, така че да защитават от проникване на бактерии и да осигурят пасивно лягане на постоянното решение, така че да няма травми и възпаления на венеца;

  • осигурява минимално дразнене в дълбочина (изкуствените зъби никога не се правят така, че при дъвкане да влизат в контакт със срещуположните зъби от другата челюст). Това дразнене дава сигнал на организма, че въведеното изкуствено тяло е нужно за процеса на дъвкане и то по-бързо се интегрира с околните тъкани, за да поеме тази функция.

Сравнение на естествен зъб с изкуствен зъб върху имплант
Фиг. 23 - Гингивоформер

По преценка на лекаря няколко месеца след поставяне на временните зъби те се заменят с постоянни такива.

При отложеното натоварване 4-5 месеца след поставяне на импланта се прави съвсем малък разрез във венеца, за да се осигури достъп до импланта. Премахва се предпазният покривен винт и върху импланта се фиксира надстойка, който има за задача да оформи венеца така, че короната на изкуствения зъб да не напряга околните тъкани и да не ги травмира. Тази специална надстройка се нарича „оздравително пънче“, а също така и „гингивоформер“ (виж Фиг. 23).

Оформянето на меките тъкани на венеца за бъдещия постоянен изкуствен зъб се нарича още „профил на изникване“ (виж Фиг. 24). Фабричните гингивоформери осигуряват предварително зададен профил на изникване. Ако лекарят прецени, че има нужда от друга форма на меките тъкани, той може да изработи от композитен материал временна корона, която да формира т.нар. индивидуален профил на изникване. Формирането на индивидуален профил на изникване може да изисква няколко посещения, при които лекарят постепенно напластява композит до получаване нужната форма на меките тъкани за поставяне на постоянния изкуствен зъб.

Сравнение на естествен зъб с изкуствен зъб върху имплант
Фиг. 24 - Профил на изникване на венеца