Материал на импланта

Преобладаващата част от съвременните денталните импланти са произведени от различни сплави на титан. Известно е, че внасянето на малки количества примеси значително може да промени характеристиките на сплавта – здравина, еластичност, пластичност, устойчивост на умора при динамично натоварване, твърдост и т.н. Специфичното използване за медицински цели изисква определени характеристики и това е причината за производство на импланти да не се използва чист титан, а негови сплави.

А защо титан? Защото този елемент и сплавите му съчетават много ценни качества – много добра биологична поносимост, ниско тегло, устойчивост на динамично натоварване, корозоустойчивост във влажна среда и  много добра способност за срастване с околната кост (мед. остеоинтеграция). Последното позволява формиране на монолитна система имплант-кост, която успешно да понася дъвкателното усилие и да го предава към челюстните кости по подобие на корените на естествените зъби.

Различните сплави на титана се разделят на класове (англ. Grade) – Grade 5, Grade 6 и т.н. Alpha-Bio Tec използва за производство на своите импланти и надстройки т.нар. титан Grade 5 с означение Ti6Al4V-ELI, като ELI означава Extra Low Interstitial. Този вариант на титановата сплав има по-висока чистота (в сравнение с „нормалния“ Grade 5) – има по-малко включвания на желязо или на въглерод и кислород, които обикновено се появяват в интерстициална форма.

Ti6Al4V-ELI има висока якост и здравина, а освен това, подобно на другите титанови сплави, е устойчива на корозия във влажна среда и се използва главно в медицинските технологии, хирургическите импланти и протетични елементи в стоматологията. Тази сплав намира широко приложение в медицината заради съчетанието на отлични якостни и антикорозионни характеристики с биопоносимост при въвеждане в човешкия организъм.

Друг материал, от който се произвеждат импланти, е цирконий. Той има отлична биологична поносимост; околните тъкани се свързват плътно с него; това е единствено решение за пациенти с алергия към метали; при контакт с меките тъкани цирконият задържа по-малко плака и зъбен камък в сравнение с титана. Но наред с тези предимства, цирконият има и недостатъци, които на този етап не позволяват широкото му използване за направа на импланти – този материал е твърд, но сравнително крехък и неелеастичен; с времето материалът старее и може да се напука или парченца от него да се отчупят (англ. chipping); циркониевите импланти имат по-малка устойчивост на натоварване при поставяне под наклон спрямо оста на дъвкателното усилие. При двучастови циркониеви импланти не е възможно винтово фиксиране на изкуствена корона с винт от същия материал, защото миниатюрен винт от цирконий не може да осигури надеждно съединение. Има решения за фиксиране с метален винт на циркониева корона към циркониев имплант с метална втулка, или създаване на специални винтове от много твърд, подсилен с въглеродни влакна високоефективен полимер, но това усложнява и оскъпява производството.

Някои компании използват титанови импланти с вградени циркониеви частици в опит да обединят предимствата на двата материала, но производството на такива импланти е сравнително сложно и скъпо и не позволява масовото им използване.

Правени са опити и за производство на импланти от: полимери, керамика и метали, различни от титан (неръждаема стомана, злато или кобалт-хром), но заради ниската преживяемост в устата (англ. implant failure rate) в сравнение с титановите те не намират широко приложение.