Домашна грижа

Имплантите и изкуствените корони нямат естествената защита на зъбите срещу проникване на бактерии в дълбочина. Това предполага поддържане на идеална устна хигиена – не само измиване с четка и паста сутрин и вечер, но и използване вечер преди сън на конци и/или миниатюрни четки за междузъбни ространства за премахване на остатъци от храна, които може да загният и причинят възпаления на по-късен етап.

След поставяне на постоянните изкуствени зъби задължително поискайте от лекаря инструкции за специална домашна орална хигиена – съвети за почистване, инструменти (четки и конци) и средства (пасти за зъби и води за уста).

Професионална грижа

След поставянето на постоянните изкуствени зъби, поне веднъж на 6 месеца, но не по-рядко от веднъж годишно, е нужно посещение при дентален лекар за визуална инспекция и клинична орална хигиена – почистване на плака и зъбен камък с професионални инструменти и материали.

Обичайно тези регулярни инспекции са задължително условие за валидност на гаранцията на имплантите и цялостното лечение.

Професионалното отстраняване на плака и зъбен камък, включително под ръба на венеца, е задължително, защото така се премахват депата на патогенни микроорганизими в устата. Дори при здрави пациенти наличието на такива депа да не води до забележими проблеми, при временно спадане на имунитета започва бурно размножаване на „вредните“ микроорганизми в устата, което причинява възпаления и увеличава риска от компрометиране на имплантологичното лечение.

При винтово фиксиране на изкуствените зъби след инспекцията лекарят може да прецени, че е наложително свалянето им за почистване и полиране на конструкцията, както и почистване и профилактика на венеца.

Проблеми след имплантологично лечение, които изискват посещение при лекар

Незабавно посещение:

  • Поява на неприятен мирис от областта на импланта при смукване. Имплантите, за разлика от естествените зъби, нямат инервиране и при възпаление около тях не се усеща болка. Първият симптом на възпаление е оток и неприятния мирис на гниещите мъртви клетки в дълбочина, който не изчезва след обичайните действия за поддръжка на орална хигиена в домашни условия. Ако не се лекува навреме възпаление на меките тъкани (мед. перимукозит), то може да се прехвърли върху костта (мед. периимплантит), да предизвика резорбция на костта т.е. да наруши остеоинтеграцията на имплант и в най-лошия случай да причини отпадането му;

  • Подвижност на импланта. За разлика от естествените зъби, които имат подвижност до 100 µm, имплантите нямат никаква подвижност и са плътно сраснали с околната кост. Поява на подвижност означава нарушена остеоинтеграция, което може да е следствие на възпаление, нетипично натоварване върху изкуствените зъби при дъвкане или друг сериозен проблем;

  • Поява на болка. Имплантът не може да боли, защото е чуждо тяло и няма инервиране. Вероятно болката идва от възпаление на меките тъкани на венеца или проблем с други анатомични структури и при всички случаи е симптом, който изисква неотложно посещение при лекар. Пиенето на болкоуспокояващи, жабурене с води за уста или спиртни напитки, налагане на мястото с прополис и други подобни може и да доведат до временно облекчение, но не премахват причината за болката!

Планирано, но не неотложно посещение:

  • Подвижност на изкуствения зъб или конструкция от няколко зъба (при неподвижен имплант). Това може да означава развит или счупен фиксиращ винт, който закрепва изкуствения зъб към импланта.
  • Отдръпване на меките тъкани с повече от 2-3 мм от първоначалния контур.
  • Отчупване на парче от изкуствения зъб.
  • Пукнатини в изкуствения зъб.

  • Промяна в геометрията на по-големите конструкции (мостове и протези) – различен от първоначалния релеф, усукване или друга физическа деформация.