Титанът (Ti) е метал, известен с високата си твърдост и антикорозионни свойства в агресивна среда. От втората половина на ХХ век той се използва в много области: за военни цели, в космическата индустрия, за спортно оборудване, за бижута и др. В медицината от него се изработват пейсмейкъри за регулиране на сърдечната дейност, ендопротези, различни импланти и стентове за укрепване на кръвоносни съдове.
Още от зората на денталната имплантология титанът се счита за златен стандарт за изработване на дентални импланти поради отличната му биосъвместимост, здравина и способност за остеоинтеграция (плътно срастване с околната кост), като последното е ключово изискване за дългосрочната стабилност на импланта. Освен това множество медицински проучвания показват, че титаниевите импланти осигуряват успеваемост до 97-98 % и преживяемост от 95 % до 99,4 % за периоди на наблюдение от поне пет години.
Имплантите най-често се изработват сплави, в които преобладава титан с добавени малки количества други метали. Така например най-често използваната сплав за изработка на импанти Ti6Al4V-ELI съдържа ~6% алуминий и ~4% ванадий.
След поставяне в човешкото тяло е възможно повърхностите на зъбните импланти да започнат да отделят микрочастици в следствие на процес, наречен трибокорозия (постепенно влошаване на свойствата на материала в резултат на едновременното действие на механично натоварване и корозия).
Алергичната реакция към метали (като цяло и титан в частност) се дължи на наличието на йони, получени от корозията на имплантите, които влизат в контакт с тъканите в тялото.
На практика случаите на свръхчувствителност към титан и свързаните с нея алергични реакции са изключително редки – различни проучвания дават данни, че между 0.2 и 0.6% от изследваните пациенти (2 до 6 души на 1000) показват повишена чувствителност към импланти. Крайно оскъдната информация за проблематични случаи е причината в научната литература да има много малко указания или насоки за лечението на пациенти с такива проблеми.
Принципно пациентите, които вече са диагностицирани с алергии или свръхчувствителност към други метали, са по-предразположени да страдат от алергия към титан. Алергичните реакции могат да са в много широк спектър: болка без ясен произход, хронично възпаление на венците около импланта, рани и подуване на меките тъкани на устата, обрив, сърбеж, уртикария, дискомфорт, стоматит, дерматит и акнеподобно възпаление на лицето, болки в мускулите и ставите и други.
Въпреки малката вероятност за свръх реакция към титан, ако пациент е предразположен към алергии, особено към метали, е препоръчително да си направи специализиран тест преди да започне лечение с титаниеви дентални импланти.
Ето и някои специалисти по „Дентална клинична алергология“, които правят тестове за алергия към стоматологични материали: доц. д-р Мария Денчева, София; доц. д-р Ася Захариева Кръстева-Панова, София и доц. д-р Миглена Балчева, Варна.